Владимир Баранов
ВИЗАНТИЙСКИТЕ УЧЕНИЯ ЗА ВЪЗКРЪСНАЛОТО ХРИСТОВО
ТЯЛО И ТЕХНИТЕ КЪСНОАНТИЧНИ ПАРАЛЕЛИ
(Богословска мисъл 1-2/ 2010)
Съперничеството за истинната тълкувателна методология на Писание-то между двете богословски школи на късната античност – Александрийската и Антиохийската – е добре известно. То послужва като допълнителен фактор дори за свалянето и предизвиква преждевременната смърт на антиохиеца Йоан Златоуст по пътя към заточение в резултат на конфликтите му с Теофил Александрийски, стараещ се да постави на архиепископския престол в Константинопол своя приближен презвитер Изидор след смъртта на Нектарий през 397 г. В следващото поколение църковници от двете школи различието между двете богословски традиции довежда до невъзможност да се постигне какъвто и да е компромис и взаимоприемливо вероопределение на Ефеския събор през 431 г. Тук отново в спора печели Александрия с убедителната победа на богословската мисъл на племенника на Теофил св. Кирил Александрийски. Антиохиецът Несторий, заемащ тогава престола на Константинопол, е низложен и изпратен в заточение.
