Мария Казанаки-Лапа
АТИНА ОТ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ ДО ЗАВЛАДЯВАНЕТО ѝ ОТ ТУРЦИТЕ
(Богословска мисъл 1-2/ 2010)
“Наистина земната благодат е тази: умереността (на климата), плодородието (на земята), благодатността (на почвата), ухаещият на мед Имитос, претихата Пирея. Ето я също тайнствената Елевзина, удобната за езда Маратонска равнина, самият Акропол, на когото аз сега седя и мисля, че съм на небето”.
По този начин Атинският митрополит Михаил Хониат, книжовник от края на ХІІ век, описва красотата на атическия пейзаж, останал неизменен и не повлиян от големите обществени, културни и религиозни промени, превърнали в продължение на много векове града – символ на класическата древност в един периферен град на Византийската империя, „познат само с името и славните си руини“.
